Най-скъпата грешка на собствениците на ФЕЦ и батерии: да разчитат на фабричните настройки

Да притежаваш фотоволтаична централа и батерии днес вече няма много общо с онзи сравнително прост модел оборудването да си работи на фабрични настройки:

слънце → производство → продажба/консумация → приход.

Инвестицията е направена. Панелите са монтирани. Инверторите работят. При някои обекти вече има и батерия – още една сериозна инвестиция, от която естествено се очаква да подобри икономиката на проекта.

Кое е различното и има ли изобщо възможност да се повишат приходите?

Да, повечето производители са наясно, че трябва да следят борсовите цени, да сравняват предложения на търговци, да гледат колко MWh е произвела централата и колко е фактурата за месеца. Ако има кредит, гледат и още едно число: Стига ли приходът, за да покрия вноската и да остане достатъчно?

Напълно разбираемо. Само че точно тук се появява една много скъпа заблуда.

Може да следите всички правилни числа и въпреки това да не знаете дали вашата ФЕЦ печели максимума, който може

Да предположим, че централата ви произвежда електроенергия и генерира някакъв приход. Средната продажна цена изглежда прилична.

• Търговецът е платил навреме.
• Небалансът не изглежда драматичен.
• На пръв поглед – нормален месец.

Но има един въпрос, на който фактурата сама по себе си няма да ви отговори: Има ли потенциал същият този обект, със същото производство и при същия пазар, да донесе повече приходи? Това е много по-важен въпрос от: „На колко евро продадох MWh?“ и „Колко платих за небаланс този месец“. Защото цената на електроенергията е само една част от крайния финансов резултат. Другата част се формира от начина, по който се управляват централата. А при наличие на батерия/ии – кога тя зарежда, кога разрежда и с каква цел. Тези елементи не съществуват независимо един от друг.

И точно тук често се губят парите.

Възможно ли е небаланс = приход?

Повечето производители са свикнали да мислят, че небаланса е разход. И не е трудно да разберем защо. Самата дума „небаланс“ звучи като нещо, което трябва да бъде избегнато.

Прогнозата е една. Производството е друго. Получава се отклонение. Следва сетълмент. Това боли. Задават се въпроси. Търси се виновник. Преглежда се прогнозата.

Но какво реално е възможно, когато небаланса е с отрицателна стойност и вместо разход става приход?

Тогава картината може да бъде съвсем различна. И тук вече не говорим за хипотетичен сценарий.

Реалните резултати показват нещо много интересно

В анализирана извадка от 47 реални енергийни обекта общият положителен резултат от небаланс надхвърля 75 000 евро. 

При отделен енергиен обект положителният резултат е над 10 900 евро.

При два обекта на един и същ производител – над 23 500 евро.

А при 7 отделни обекта резултатът е над 5 000 евро за всеки.

При друг реален обект официалният протокол за балансиране показва:

3 432,88 евро – „балансиране – излишък“

при 14 362,64 евро основен приход от продадена електроенергия.

Това е близо една четвърт от размера на основния приход за същия отчетен период. Не симулация. Не оптимистичен модел в Excel. А реално отчетен финансов резултат.

Това означава ли, че трябва да сте в небаланс?

Не. И това е важно уточнение. Небалансът сам по себе си не е стратегия. Не може да се каже: „Миналия месец някой е получил 10 000 евро от небаланс, следователно и аз трябва да произвеждам извън прогнозата.“ Пазарът не работи така.

Посоката и стойността на небаланса се променят. Производството е различно. Всеки обект има различен профил. Договорните условия също не са еднакви.

Истинската възможност е друга: да престанем да разглеждаме небаланса единствено като наказание и да започнем да го разглеждаме като част от управлението на финансовия резултат. Това е фундаментална разлика.

Грешка №1: Гледате цената за MWh, вместо крайния резултат

Това вероятно е най-разпространеният капан. Получавате предложение: Търговец А: 95 €/MWh Друг предлага: Търговец Б: 93 €/MWh

Кое е по-доброто предложение?

На пръв поглед – първото.

Но това всъщност не е достатъчно информация, за да вземете решение.

Как се третира небалансът?

Как се изчислява излишъкът?

Как се урежда недостигът?

Какви са условията при определени пазарни ситуации?

Как работи прогнозата?

Какъв е крайният резултат след всички компоненти?

Може да се окаже, че офертата с по-ниска номинална цена оставя повече пари при производителя.

А може и да не се окаже.

Въпросът е:

Някой изчислява ли това за вашия конкретен обект?

Не теоретично. С вашия производствен профил.

С вашите количества.

С вашите отклонения.

С вашия договор.

Грешка №2: Приемате месечния сетълмент като нещо, което просто „се случва“

Много собственици получават справката за небаланс, поглеждат крайната сума и продължават нататък.

Разбирам го.

Управлявате бизнес.

Не сте длъжни да прекарвате вечерите си в анализ на 15-минутни интервали и балансиращ пазар.

Но ако едно число може да бъде няколко хиляди или десетки хиляди евро, има смисъл поне да знаете:

Как точно се е формирало?

И още по-важно:

Какъв би бил резултатът при различен модел?

Без това сравнение реално няма база.

Виждате резултата, който сте получили.

Но не виждате резултата, който сте могли да получите.

---

И тук стигаме до най-опасната загуба

Когато получите фактура за -8 000 евро, знаете, че сте загубили 8 000 евро.

Имате документ.

Имате число.

Имате проблем.

Но представете си друга ситуация.

Получавате +50 000 евро.

Изглежда добре.

Плащате кредита.

Остават средства.

Всички са доволни.

Само че при различно управление на същия актив резултатът е можел да бъде +58 000 евро.

Къде ще видите липсващите 8 000?

Никъде.

Няма да получите:

Фактура №2
Пропуснат приход: 8 000 евро

Няма да има червен ред.

Няма аларма.

Няма счетоводна загуба.

Парите просто никога не са влезли в сметката ви.

И затова:

пропуснатият приход понякога е по-опасен от видимия разход.

При разхода знаете, че имате проблем.

При пропуснатата полза може с години да вярвате, че всичко работи отлично.

---

А ако имате батерия, залогът става още по-голям

Собствениците на BESS имат още по-сериозна причина да зададат тези въпроси.

Защо?

Защото батерията е управляем актив.

Фотоволтаикът произвежда, когато има слънце.

Батерията ви дава избор.

И именно този избор има финансова стойност.

Най-често батериите се разглеждат през класическия арбитраж:

зареждам евтино → разреждам скъпо → печеля от разликата.

Абсолютно логично.

Но представете си, че в определен 15-минутен интервал имате две възможности:

Вариант А: да разредите батерията, защото цената на пазара „Ден напред“ изглежда привлекателна.

Вариант Б: да задържите или промените позицията си, защото стойността на друго действие за целия обект в този момент е по-висока.

Кое е правилното?

Не може да се каже предварително с едно постоянно правило.

Именно затова един BESS не трябва да се разглежда просто като:

„батерия, която купува евтино и продава скъпо“

а като:

актив, който трябва във всеки момент да избира финансово най-доброто действие измежду няколко възможности.

Купили сте батерия. Но купили ли сте стратегия за нея?

Това е въпрос, който бих задала на всеки собственик на BESS.

Защото огромно количество внимание се отделя на:

• производител;
• клетки;
• PCS;
• мощност;
• капацитет;
• деградация;
• гаранционни цикли;
• охлаждане;
• EMS.

И всичко това е необходимо.

Но след като батерията бъде включена, идва въпросът, който в крайна сметка плаща инвестицията:

Кой решава какво е най-печелившото действие за нея в момента?

Ако стратегията е:

„Зареждай в двата най-евтини часа и продавай в двата най-скъпи“,

имате работеща система.

Но това не означава автоматично, че имате оптимално управляван актив.

Разликата между двете може да бъде много скъпа.

Грешка №3: Оптимизирате отделните части, вместо целия актив

ФЕЦ.

Батерия.

Търговец.

Прогноза.

Небаланс.

Борсова цена.

Ограничение към мрежата.

Всеки от тези компоненти може да бъде управляван прекрасно поотделно.

И въпреки това общият резултат да не е оптимален.

Защото бизнесът няма нужда от най-добрата прогноза сама по себе си.

Нито от максимален брой успешни арбитражи.

Нито от най-висока продажна цена във всеки отделен час.

Бизнесът има нужда от едно:

максимално добър краен финансов резултат от актива.

Това променя начина, по който трябва да се задават въпросите.

Не:

„Колко спечели батерията?“

а:

„Колко спечели целият ФЕЦ + BESS?“

Не:

„Колко ми е небалансът?“

а:

„Какъв е крайният финансов резултат от позицията ми?“

Не:

„Кой търговец предлага най-висока цена?“

а:

„При кой модел в края на месеца при мен остават най-много пари?“

Един и същ актив. Различно управление. Различни пари.

Това е може би най-важното нещо, което собствениците на енергийни активи трябва да осъзнаят през следващите години.

След като инвестицията вече е построена, има лимит на това колко можете да промените физически.

Имате определена мощност.

Определена площ.

Определени панели.

Определена батерия.

Не можете утре да поръчате 20% повече слънце.

Но можете да промените:

как се управлява произведената енергия.

И именно там започва следващият етап от развитието на пазара.

Първата фаза беше:

„Да построим ФЕЦ.“

След това:

„Да добавим батерия.“

Следващият въпрос е:

„Как да накараме тези активи да печелят максимално добре?“

5 въпроса, които следва да си зададете още днес, ако притежавате ФЕЦ или BESS

1. Какъв е реалният ми финансов резултат от небалансите?

Не само разходът. Целият резултат.

2. Как се е формирал?

• Можете ли да проследите откъде идва сумата?
• Каква част е излишък?
• Каква част е недостиг?
• Как се прилагат условията на договора?

3. Сравнявал ли е някой настоящия ми модел с алтернативен?

Това е критично. Без benchmark няма как да знаете дали резултатът ви е добър.

4. Ако имам батерия – кой решава кое действие е най-доходно?

• Фиксиран график?
• Оператор?
• EMS?
• Алгоритъм?
• Търговецът?
• И най-важното: спрямо какъв финансов критерий се взема това решение?

5. Виждам ли крайния резултат на едно място?

Ако трябва да отворите пет файла, да говорите с трима доставчици и сами да събирате числата, за да разберете дали активът ви е спечелил оптимално, това само по себе си е сигнал.

Ами ако вашият настоящ модел всъщност е добър?

• Напълно възможно е.
• И това също е ценна информация.
• Целта не е всеки собственик на ФЕЦ да започне да сменя търговеца си.
• Не е задължително да сменя EMS.
• Не е задължително да купува още хардуер.
• И със сигурност не трябва да взема инвестиционно решение само защото е видял впечатляващ резултат при друг обект.
• Всеки ФЕЦ е различен.
• Всеки BESS е различен.
• Профилът на производство е различен.
• Договорите са различни.
• Пазарните условия се менят непрекъснато.
• Но точно затова първата стъпка трябва да бъде много по-проста:

Проверете числата.

Защото може да нямате проблем. Но трябва да знаете.

Може настоящият ви модел да работи отлично.

Може оптимизацията да донесе малка разлика.

А може да се окаже, че в продължение на месеци гледате правилните отчети, но задавате грешния въпрос.

И затова, ако трябва да оставя собствениците на ФЕЦ и батерии само с една мисъл след тази статия, тя е тази:

Не питайте само „Колко ми струва небалансът?“

Попитайте:

„Колко ми носи цялата енергийна позиция – и можеше ли да ми носи повече?“

Защото разходът можете да видите.

Пропуснатия приход – не.

Искате да проверите как изглежда това при вашия обект?

 

С реалните данни на вашата ФЕЦ или BESS.

• Фактура.
• Месечен сетълмент.
• Данни за производство и прогноза.
• Информация за батерията, ако има такава.

И един въпрос:

Има ли стойност, която в момента остава нереализирана?

Понякога отговорът е „не“.

А понякога едно сравнение е достатъчно, за да погледнете по съвсем различен начин на актива, в който вече сте инвестирали толкова много.

Ако искате да повишите приходите от вашата ФЕЦ и батерии, не се колебайте да се свържете с нас на тел. 0889969505 или чрез формата за контакт.

[wpforms id=“2780″]